Multilingual Folk Tale Database


Κόραξ καὶ ἀλώπηξ (Αἴσωπος)

Врана и лисица La vulp ed il corv
Петко Славейков unknown author
Bulgarian Raeto-Romance

Една врана грабнала месо и кацнала на някое дърво да го яде. Лисицата я видяла и като се наумила на и отърве месото, дошла под дървото, наченала да я хвали, че е хубава и напета, и думала, че е прилична да бъде царица на хвърковатите и лесно може да стане това, ако че (не) има глас. Враната, като чула това, пуснала месото и заграцала нависоко. А лисицата тогази се завтекла, грабнала месото и рекла: „О, врано, ако че имаше ум, не ти трябваше царство.“

Не трябва да ся уповаваме на ласкателите.

La vulp era puspè ina giada fomentada. Qua ha ella vis sin in pign in corv che tegneva in toc chaschiel en ses pichel. Quai ma gustass, ha ella pensà ed ha clamà al corv: «Tge bel che ti es! Sche tes chant è uschè bel sco tia parita, lura es ti il pli bel utschè da tuts». Il corv ha sa sentì flattà da quest cumpliment. E perquai ch’insatgi ludava sia vusch, ha el avert ses pical ed ha cratschlà: «Craa-craa-craa». Ed il chaschiel è dà giu per terra. La vulp al ha tschiffà e maglià.



Change: Change: