Multilingual Folk Tale Database


Der Wolf und die sieben jungen Geisslein (Jacob & Wilhelm Grimm)

Волкот и седумте јариња Chó sói và bảy chú dê con
unknown author unknown author
Macedonian Vietnamese

Живеела едно време една стара коза со своите седум мали козлета. Таа ги сакала така, како секоја мајка сака своите деца. Еден ден коза одлучила да отиде во шумата за храна, повикала седумте козлета кај себе и им рекла:

- Мили деца, јас ќе одам во шумата, пазете се од волкот - ако влезе во куќичка, ќе ви излапа целите, со рогцата и копитцата. Негативци често се трансформира, но груби глас и црните шепи веднаш ќе го препознаете.

Козлетата рекле: - Мила мамичко, ние ќе се чуваме, оди и не се грижи. Тогаш старата коза им рекла "Мее" за збогум и утеши, презеде по својот пат. Не поминало долго време и ете, дека некој похлопал на вратата на куќа и се провикнал:

- Отворете, милји деца, јас сум вашата мајчица. Донесов на секого по нешто. Но засипнатост козлетата познале дека тоа бил волкот.

- Нема да отвориме - возвратиле тие, - ти не си нашата мајчица, таа има нежен и мил глас, а твојот е груб. Ти си волкот. Волкот отишол во една галантерија и си купил големо парче креда. Изел ја и неговиот глас станал тъничък.

Се вратил повторно козлетата, тропнал на вратата и викна: - Отворете, милји деца, јас сум вашата мајчица и сум донела секого по нешто. Но волкот бил поставена црната си шепа на прозорецот, малите ја виделе и рекле: - Нема да отвориме, нашата мајчица нема црни шепи како тебе. Ти си волкот. Тогаш волкот отишол во една пекарата и рекол на пекарите:

- Судривме нозе и треба ми го со тесто. Откако пекарот го стави со тесто, отишол при мелничаря и му рекол: - Масовно ми бело брашно на шепа. Мелничарят се досетил дека волкот сака да измами некого и не се согласил, но волкот му се заканил:

- Ако не го направиш, ќе те изедам. Мелничарят се запрепастен и направил шепа му бела. Да, такви се луѓето. Грдиот ѕвер се соочи по трет пат пред вратата на козјата куќичка, чукна и рекол:

- Отворете, деца, вашата мила мајчица се врати дома и носи на секого по нешто од шумата. Козлетата викна:

- Прикажи си прво шепа за да видиме дека си нашата мила мајчица. Волкот мушнал шепа низ прозорецот и како виделе дека е бела, поверувале дека тоа е нивната мајка и отвориле вратата. Но внатре влегол волкот. Одбивајќи се козлетата и побегнала да се кријат кој каде свари. Првото се мушнало под маса, второто - Во кревет, третото - во шпоретот, четвртиот - во кујната петтото - во орманот шестото - под мијалникот, а седмото - во кутијата на големиот ѕиден часовник.

Но волкот ги открил сите и не се помайвал - проголтан ги едно по друго. Само барем, каде што било во кутијата на часовникот, не можел да открие. Како ги задоволи лаком си, волкот се затътрил надвор, излегнал се под едно дрво на зелената полјана и заспал.

Не по долго старата коза се врати од шумата. Ах, каква глетка се открила само пред нејзините очи! Вратата зеела широко отворена; масата, столовите и клупа биле растури, а мијалникот бил издробени на парчиња. Прекривката и перничиња биле соборен од кревет.

Коза побарала своите деца, но не ги пронашла никаде. Викаа ги едноподруго по имиња, но никој не возвраќаат. Конечно, како нагласам сите и стигнала до најмалото, едно нежно гласче се јавив:

- Мила мамо, јас сум во големиот часовник. Таа го извадила од таму и тоа раскажа како волкот дошол и изел другите шест козлета. Можете да си замислите, како заплака коза за клетите си дечиња. Безумното од мака, излегла надвор, а малото јарци тргнала по неа. Како стигнала до ливадата, видела волкот да лежи, подпрян на едно дрво. Тој така силно хъркал дека гранките се тресе. Коза го огледала од сите страни и видела дека во полн му стомак нешто неговото посебно и корне. "О, Боже - мислеше таа, - дали сиромашните ми дечиња, обземени за вечера, не се уште живи? "

Поттикна барем јарци да изприпка до дома и да донесе ножици, игла и конец. Потоа почнала да разпаря търбуха на негативец. Едвај била резнала малку и едно јарци поднело главичката си надвор. Како да траеше сече, едно по друго се појавуваат и другите пет. Сите биле живи и здрави, бидејќи во лаком си волкот ги бил изгълтал цели. Ама дека радост настанала! Козлетата прегрнувајќи мајка си и тропкали како сватовите. А старата коза им рекла:

- Одете и најдете големи воденички камења да наполнил со нив търбуха на злото ѕвер пред да се разбуди. Седумте козлета брзо донеле камењата и напъхали во търбуха му колку може. Потоа старата коза брзо го зашиени, па волкот не само што не забележал ништо, но дури и не шавнал.

Како се наспал, тој се соочи со нозе. Камењата во търбуха му вжарени во него силна жед и тој се упатил кон еден бунар за да се напише со вода. Но штом направил една-две чекори, тие почнале да трополят и да се удираа во него. Викна тогаш волкот:

Шест козлета имам во желудникот, но зошто ли бидејќи потракват и тежат? Аууу, мај се сковавам од уплашени - камења во стомакот ми лежат!

Како стигнал до изворот и се наведнувајте над водата да отпие, камењата натежали, волкот паднал и се удавил. Кога го виделе тоа, седумте козлета доприпкали покрај изворот и закрещели: - Волкот умре! И заедно со мајка си радосно затанцували околу изворот.

Ngày xửa ngày xưa, có một con dê cái già sinh được bảy chú dê con. Mẹ nào mà chả thương con, dê mẹ thương yêu đàn con của mình lắm. Một ngày kia, dê mẹ vào rừng kiếm thức ăn nên gọi bảy con lại dặn dò:

- Các con yêu dấu, mẹ muốn đi vào rừng một lát, các con hãy cảnh giác chó sói, nếu nó vào thì nó sẽ ăn thịt tất cả các con cả da lẫn lông. Thằng quỷ sứ ấy thường hay trá hình, nhưng các con cứ nghe thấy giọng khản ồ ồ và thấy cái chân đen sì là nhận ra được nó ngay.

Dê con đồng thanh đáp:

- Mẹ yêu, chúng con sẽ cảnh giác, mẹ cứ yên tâm mà đi.

Dê mẹ kêu be be rồi yên trí lên đường.

Không bao lâu sau thì có ai gõ cửa và gọi to:

- Hãy mở cửa ra, các con yêu dấu, mẹ đã về và có mang quà về cho các con đây.

Nghe tiếng khàn ồ ồ dê con nhận ngay ra là chó sói, đàn dê con nói vọng ra:

- Chúng tao không mở cửa, mày đâu phải là mẹ chúng tao, mẹ có giọng nói thanh trong và dễ thương cơ, còn giọng mày khàn khàn ồ ồ, đúng mày là chó sói.

Sói vội chạy đến cửa hàng xén mua cục phấn to để ăn cho thanh giọng. Rồi nó quay trở lại, gõ cửa và gọi:

- Hãy mở cửa ra, các con yêu dấu, mẹ đã về và có mang quà về cho các con đây.

Sói vịn chân lên cửa sổ, đàn dê con nhận ra và đồng thanh nói:

- Chúng tao không mở cửa, chân mẹ đâu có đen như chân mày, mày đúng là chó sói.

Sói liền chạy tới bác thợ làm bánh mì nói:

- Chân tôi vấp bị thương, bác làm ơn đắp bột nhão lên cho tôi.

Người làm bánh mì đắp bột nhão lên chân nó, nó liền chạy tới nhà người xay bột và nói:

- Bác làm ơn rắc bột trắng lên chỗ chân đắp bột nhão cho tôi.

Bác xay bột nghĩ: "Con sói này định đánh lừa ai đây." Nên bác từ chối. Sói hăm dọa:

- Nếu bác không chịu làm việc đó thì tôi ăn thịt bác đấy.

Bác xay bột đâm ra sợ, đành phải rắc bột cho trắng chân sói.

Con sói quỷ sứ lại mon men tới cửa lần thứ ba, gõ cửa gọi:

- Mở cửa mẹ vào, các con yêu dấu, mẹ của các con đã về và có mang quà ở rừng về cho các con đây.

Dê con bảo:

- Con xem chân, xem có đúng là mẹ yêu dấu không nào.

Sói đặt chân lên cửa sổ. Dê con thấy chân trắng, yên trí chắc là mẹ về thật nên mở cửa ra. Ngờ đâu kẻ vào nhà chính lại là chó sói. Đàn dê con hoảng sợ, tìm cách ẩn trốn. Một con nhảy chui vào gầm bàn, con thứ hai chui vào gầm giường, con thứ ba chui vào lò, con thứ tư ẩn trong bếp, con thứ năm nấp vào tủ, con thứ sáu nấp ssau chậu giặt quần áo, con thứ bảy chui vào trong hộp đồng hồ quả lắc treo trên tường. Nhưng sói đều tìm được. Nó không cần lựa chọn, nuốt chửng hết con này đến con kia, duy chỉ có con dê bé nhất núp trong hộp đồng hồ là nó không tìm thấy.

Khi đã thỏa mãn cơn thèm, sói khệnh khạng đi ra cánh đồng cỏ xanh tươi, nằm dưới một cây cổ thụ và thiu thiu ngủ.

Chỉ một lát sau dê mẹ ở rừng về tới nhà. Trời, dê mẹ nhìn cảnh vật mà đau lòng: cửa mở toang, bàn ghế đổ lỏng chỏng, ngổn ngang, chậu giặt vỡ tan tành, chăn gối vứt khắp nơi. Dê mẹ tìm chẳng thấy một đứa con nào cả. Dê mẹ gọi tên từng đứa, cũng chẳng thấy đứa nào thưa. Gọi mãi tới tên đứa út thì có tiếng nói khe khẽ:

- Mẹ yêu dấu, con trốn ở trên hộp đồng hồ treo trên tường này.

Dê mẹ bế con ra. Dê con kể mẹ nghe chuyện sói đến và đã ăn thịt tất cả các anh. Chắc các bạn biết dê mẹ khóc thảm thiết như thế nào về những đứa con xấu số của mình.

Đau buồn, dê mẹ đi tìm, dê con chạy theo sau.

Khi tới cánh đồng cỏ, dê mẹ nhìn thấy sói nằm ở gốc cây, ngủ ngáy rung cả cành lá. Dê mẹ chăm chú quan sát khắp người sói, thấy bụng nó căng, hình như có cái gì động đậy, phập phồng ở trong. Dê mẹ nghĩ:

- Trời ơi! Lẽ nào những đứa con đáng thương của tôi bị sói nuốt chửng làm bữa tối vẫn còn sống hay sao?

Dê mẹ sai dê con chạy về nhà lấy kéo và kim chỉ. Rồi dê mẹ rạch bụng con quái vật, rạch chưa hết nhát kéo thứ nhất thì một chú dê con đã ló đầu ra. Cứ thế tiếp tục rạch, cả sáu chú dê con nối đuôi nhau nhảy ra, và cả sáu đều sống, không hề bị xây xát, vì sói háu ăn nên chỉ nuốt chửng không kịp nhai. Mừng ơi là mừng! Đàn con ôm hôn vuốt ve mẹ, nhảy tung tăng. Dê mẹ bảo đàn con:

- Giờ các con hãy đi tìm nhặt đá to để nhét vào bụng con vật quái ác này khi nó còn đang ngủ say.

Thế rồi bảy chú dê con vội vàng chạy đi khuân đá về, tha được bao nhiêu chúng nhét hết vào bụng sói. Rồi dê mẹ khâu bụng sói lại nhanh đến nỗi sói không hề hay biết và cũng không thèm cựa mình.

Sau khi ngủ đã đẫy giấc, sói thức dậy. Nó khát khô cả cổ vì đá đầy trong bụng, nó định ra suối uống nước. Nó vừa nhổm dậy, mới nhúc nhích định đi thì đá trong bụng đè lăn lên nhau nghe lạo xạo. Lúc đó sói kêu lên:

Cái gì lộn xộn, lạo xạo

Chạy trong bụng ta thế này?

Ta tưởng sáu chú dê non,

Sao lại chỉ có đá hòn nằm trong?

Khi nó tới được bên bờ suối cúi xuống định uống thì bị đá nặng kéo ngã nhào xuống nước và nó chết đuối không kịp kêu một lời.

Bảy chú dê con thấy vậy chạy tới reo ầm lên: "Chó sói chết rồi, chó sói chết rồi!" và cùng mẹ sung sướng nhảy múa tung tăng bên bờ suối.



Change: Change: